Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.
И всичко побелява неусетно -
косите ни, полето, радостта...
Заглъхват ударите на сърцето.
Проплаква неродена красота.
Студът сковава всяко съвършенство.
Задъхано земята се върти...
А в дланите ми като дар божествен
луната се завива да поспи.