30 mar 2023, 21:18  

Ин и Ян

  Poesía » Civil
492 3 8

Нощта за почивка изпраща ни Бог,
сънят да ни бъде отмора.
А Дяволът - враг на човешкия род,
ни буди с коварна отпора.

 

Присънват се скъпи, любими лица,
които ни пазят отгоре.
Прокрадва се Черният с трънни венци 
за злощастни съдби… Спри го, Боже!

 

И черно, и бяло, и зло, и добро
живеят в човека отколе.
Пропадаме, ставаме, после летим,
съграждаме пътя отново.

 

Безкрайна вселена е всеки човек,
зависи що в себе си храни.
Един с всички сили доброто твори
а втори - рогатия слави.

 

И после виновен... виновен е друг
за злото, което ни стига.
Доброто, доброто, Човеко, помни,
на тази земя не достига…

 

Ромашка, 30.03.2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...