Ин и Ян
Нощта за почивка изпраща ни Бог,
сънят да ни бъде отмора.
А Дяволът - враг на човешкия род,
ни буди с коварна отпора.
Присънват се скъпи, любими лица,
които ни пазят отгоре.
Прокрадва се Черният с трънни венци
за злощастни съдби… Спри го, Боже!
И черно, и бяло, и зло, и добро
живеят в човека отколе.
Пропадаме, ставаме, после летим,
съграждаме пътя отново.
Безкрайна вселена е всеки човек,
зависи що в себе си храни.
Един с всички сили доброто твори
а втори - рогатия слави.
И после виновен... виновен е друг
за злото, което ни стига.
Доброто, доброто, Човеко, помни,
на тази земя не достига…
Ромашка, 30.03.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени