30 мар. 2023 г., 21:18  

Ин и Ян

496 3 8

Нощта за почивка изпраща ни Бог,
сънят да ни бъде отмора.
А Дяволът - враг на човешкия род,
ни буди с коварна отпора.

 

Присънват се скъпи, любими лица,
които ни пазят отгоре.
Прокрадва се Черният с трънни венци 
за злощастни съдби… Спри го, Боже!

 

И черно, и бяло, и зло, и добро
живеят в човека отколе.
Пропадаме, ставаме, после летим,
съграждаме пътя отново.

 

Безкрайна вселена е всеки човек,
зависи що в себе си храни.
Един с всички сили доброто твори
а втори - рогатия слави.

 

И после виновен... виновен е друг
за злото, което ни стига.
Доброто, доброто, Човеко, помни,
на тази земя не достига…

 

Ромашка, 30.03.2023 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...