Ин и Ян
Нощта за почивка изпраща ни Бог,
сънят да ни бъде отмора.
А Дяволът - враг на човешкия род,
ни буди с коварна отпора.
Присънват се скъпи, любими лица,
които ни пазят отгоре.
Прокрадва се Черният с трънни венци
за злощастни съдби… Спри го, Боже!
И черно, и бяло, и зло, и добро
живеят в човека отколе.
Пропадаме, ставаме, после летим,
съграждаме пътя отново.
Безкрайна вселена е всеки човек,
зависи що в себе си храни.
Един с всички сили доброто твори
а втори - рогатия слави.
И после виновен... виновен е друг
за злото, което ни стига.
Доброто, доброто, Човеко, помни,
на тази земя не достига…
Ромашка, 30.03.2023 г.
© Златка Чардакова All rights reserved.
