9 mar 2008, 21:01

Исках, докато беше мълчанието

  Poesía
612 1 1

Исках, докато беше мълчанието

до теб да застана,

ръката ти да хвана

и да те целуна.

 

Исках, докато беше мълчанието

при теб да остана,

за прегръдка време

да те усетя.

 

Исках, докакто беше мълчанието

да те погаля и

очите ти нежни за

вечност да запомня.

 

Исках, докато беше мълчанието

в аромата ти да се потопя

и от допирата ти да треперя,

да те обичам.

 

Исках, докато беше мълчанието

през есента до същото дърво

пак да се усмихна

от отсрещната страна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Говориш в минало време,
    дано не е много късно
    а ако е... другият път
    просто го направи
    Поздравления !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...