9 mar 2008, 21:01

Исках, докато беше мълчанието

  Poesía
614 1 1

Исках, докато беше мълчанието

до теб да застана,

ръката ти да хвана

и да те целуна.

 

Исках, докато беше мълчанието

при теб да остана,

за прегръдка време

да те усетя.

 

Исках, докакто беше мълчанието

да те погаля и

очите ти нежни за

вечност да запомня.

 

Исках, докато беше мълчанието

в аромата ти да се потопя

и от допирата ти да треперя,

да те обичам.

 

Исках, докато беше мълчанието

през есента до същото дърво

пак да се усмихна

от отсрещната страна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Говориш в минало време,
    дано не е много късно
    а ако е... другият път
    просто го направи
    Поздравления !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...