9 мар. 2008 г., 21:01

Исках, докато беше мълчанието

611 1 1

Исках, докато беше мълчанието

до теб да застана,

ръката ти да хвана

и да те целуна.

 

Исках, докато беше мълчанието

при теб да остана,

за прегръдка време

да те усетя.

 

Исках, докакто беше мълчанието

да те погаля и

очите ти нежни за

вечност да запомня.

 

Исках, докато беше мълчанието

в аромата ти да се потопя

и от допирата ти да треперя,

да те обичам.

 

Исках, докато беше мълчанието

през есента до същото дърво

пак да се усмихна

от отсрещната страна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Говориш в минало време,
    дано не е много късно
    а ако е... другият път
    просто го направи
    Поздравления !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...