Исках, докато беше мълчанието
до теб да застана,
ръката ти да хвана
и да те целуна.
Исках, докато беше мълчанието
при теб да остана,
за прегръдка време
да те усетя.
Исках, докакто беше мълчанието
да те погаля и
очите ти нежни за
вечност да запомня.
Исках, докато беше мълчанието
в аромата ти да се потопя
и от допирата ти да треперя,
да те обичам.
Исках, докато беше мълчанието
през есента до същото дърво
пак да се усмихна
от отсрещната страна.
© Александра Ангелова Все права защищены
дано не е много късно
а ако е... другият път
просто го направи
Поздравления !