Исках, докато беше мълчанието
Исках, докато беше мълчанието
до теб да застана,
ръката ти да хвана
и да те целуна.
Исках, докато беше мълчанието
при теб да остана,
за прегръдка време
да те усетя.
Исках, докакто беше мълчанието
да те погаля и
очите ти нежни за
вечност да запомня.
Исках, докато беше мълчанието
в аромата ти да се потопя
и от допирата ти да треперя,
да те обичам.
Исках, докато беше мълчанието
през есента до същото дърво
пак да се усмихна
от отсрещната страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени