Mar 9, 2008, 9:01 PM

Исках, докато беше мълчанието

  Poetry
613 1 1

Исках, докато беше мълчанието

до теб да застана,

ръката ти да хвана

и да те целуна.

 

Исках, докато беше мълчанието

при теб да остана,

за прегръдка време

да те усетя.

 

Исках, докакто беше мълчанието

да те погаля и

очите ти нежни за

вечност да запомня.

 

Исках, докато беше мълчанието

в аромата ти да се потопя

и от допирата ти да треперя,

да те обичам.

 

Исках, докато беше мълчанието

през есента до същото дърво

пак да се усмихна

от отсрещната страна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Говориш в минало време,
    дано не е много късно
    а ако е... другият път
    просто го направи
    Поздравления !

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...