3 nov 2006, 19:15

Изборът

  Poesía
810 0 8

В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.


Сред нежните треви, обагрени във златно,
лъчите преминават с нежен звън
и укротяват тихата ни същност,
уют даряват за духа ни без подслон.


В полетата растат и бурени бодливи,
с измамни и така отровни цветове.
Край тях цветя поникнали,останали без сили
с тъга поглеждат слънцето,което ги зове.


Изчерпваме се вече,но в живота си 
ний своя избор още не  е късно да направим-
дали да се превърнем в бурени по нивите
или чрез семенцата си цветя да си останем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...