3 нояб. 2006 г., 19:15

Изборът

813 0 8

В живота хората сме като капчици роса,
родени от любов на въздуха с водата.
По пътя си събираме частици светлина -
на топло влезли и постоплили душата.


Сред нежните треви, обагрени във златно,
лъчите преминават с нежен звън
и укротяват тихата ни същност,
уют даряват за духа ни без подслон.


В полетата растат и бурени бодливи,
с измамни и така отровни цветове.
Край тях цветя поникнали,останали без сили
с тъга поглеждат слънцето,което ги зове.


Изчерпваме се вече,но в живота си 
ний своя избор още не  е късно да направим-
дали да се превърнем в бурени по нивите
или чрез семенцата си цветя да си останем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...