27 jun 2010, 8:23

Изгори ме...

  Poesía » Otra
1.3K 0 9

Ще си свия крилете. И толкова.

Няма повече полет над нищото.

Ще събориш върху ми със грохот

щекотливи, забравени истини.

 

Ще затворя сърцето си. Колко е?!

Да го мъча и дърпам юздите му.

Озаптяваш във мен опърничаво

всеки опит да бъда различна.

 

Хайде, хвърляй ме в огъня. Знаеш ли,

че от огъня няма отърване?!

Дълго в мене горяха, неистови,

всички трудни, изплакани мисли.

 

Изгори ме докрай. Ако можеш!

В хладна пепел превърни ме, в огнището.

И пръсни ме във всички посоки.

Но... във мене отново ще свети,

и макар с нова сила, сърцето ми!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...