Jun 27, 2010, 8:23 AM

Изгори ме...

  Poetry » Other
1.3K 0 9

Ще си свия крилете. И толкова.

Няма повече полет над нищото.

Ще събориш върху ми със грохот

щекотливи, забравени истини.

 

Ще затворя сърцето си. Колко е?!

Да го мъча и дърпам юздите му.

Озаптяваш във мен опърничаво

всеки опит да бъда различна.

 

Хайде, хвърляй ме в огъня. Знаеш ли,

че от огъня няма отърване?!

Дълго в мене горяха, неистови,

всички трудни, изплакани мисли.

 

Изгори ме докрай. Ако можеш!

В хладна пепел превърни ме, в огнището.

И пръсни ме във всички посоки.

Но... във мене отново ще свети,

и макар с нова сила, сърцето ми!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...