Ще си свия крилете. И толкова.
Няма повече полет над нищото.
Ще събориш върху ми със грохот
щекотливи, забравени истини.
Ще затворя сърцето си. Колко е?!
Да го мъча и дърпам юздите му.
Озаптяваш във мен опърничаво
всеки опит да бъда различна.
Хайде, хвърляй ме в огъня. Знаеш ли,
че от огъня няма отърване?!
Дълго в мене горяха, неистови,
всички трудни, изплакани мисли. ...