27.06.2010 г., 8:23

Изгори ме...

1.3K 0 9

Ще си свия крилете. И толкова.

Няма повече полет над нищото.

Ще събориш върху ми със грохот

щекотливи, забравени истини.

 

Ще затворя сърцето си. Колко е?!

Да го мъча и дърпам юздите му.

Озаптяваш във мен опърничаво

всеки опит да бъда различна.

 

Хайде, хвърляй ме в огъня. Знаеш ли,

че от огъня няма отърване?!

Дълго в мене горяха, неистови,

всички трудни, изплакани мисли.

 

Изгори ме докрай. Ако можеш!

В хладна пепел превърни ме, в огнището.

И пръсни ме във всички посоки.

Но... във мене отново ще свети,

и макар с нова сила, сърцето ми!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...