10 jun 2018, 0:03

Изгубен рефрен

  Poesía » Otra
1.2K 3 4

Всеки ден е причина.

Всяка нощ е облог

с пощръклялата зима,

отрекла време и срок

да си тръгне оттука,

да си тръгне от мен.

Овдовели капчуци

търсят своя рефрен

чист като капка,

жив като звън.

Само натрапчив,

паяжинен сън

е оплел сетивата

във възел нелесен.

Нека не е лято,

нека да бъде есен

пъстроока и блага

изменчива като огън...

В циганската ù младост

се надявам да мога

студа да преборя

и леда неизбежен.

Капчук без умора

вика своята песен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...