10.06.2018 г., 0:03

Изгубен рефрен

1.2K 3 4

Всеки ден е причина.

Всяка нощ е облог

с пощръклялата зима,

отрекла време и срок

да си тръгне оттука,

да си тръгне от мен.

Овдовели капчуци

търсят своя рефрен

чист като капка,

жив като звън.

Само натрапчив,

паяжинен сън

е оплел сетивата

във възел нелесен.

Нека не е лято,

нека да бъде есен

пъстроока и блага

изменчива като огън...

В циганската ù младост

се надявам да мога

студа да преборя

и леда неизбежен.

Капчук без умора

вика своята песен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...