Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми
със поглед лош в земята.
За разговори няма теми
уж тук, а сякаш на луната.
Със теб в живота океан,
две лодки без гребец, весла.
Два бръмбара в човешка длан,
очакващи със страх смъртта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse