Sep 17, 2017, 11:52 AM

Изгубени 

  Poetry » Other
485 3 9

                  Един за друг ний бяхме

                  частици на едно сърце

                  и ден, и нощ горяхме

                  под малко, наше си небе.

 

                  Сега намръщени и неми

                  със поглед лош в земята.

                  За разговори няма теми

                  уж тук, а сякаш на луната.

 

                  Със теб в живота океан,

                  две лодки без гребец, весла.

                  Два бръмбара в човешка длан,

                  очакващи със страх смъртта.

 

                  Изгубени във мрачни дебри

                  забравили една мечта.

                  Родена плахо през септември,

                  проходила сама в снега.

 

                  Изгубени по пътя стръмен

                  към връх все тъй недостижим.

                  Изгубени във лес все тъмен,

                  невиждащи човек любим.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??