Изгубени
Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми
със поглед лош в земята.
За разговори няма теми
уж тук, а сякаш на луната.
Със теб в живота океан,
две лодки без гребец, весла.
Два бръмбара в човешка длан,
очакващи със страх смъртта.
Изгубени във мрачни дебри
забравили една мечта.
Родена плахо през септември,
проходила сама в снега.
Изгубени по пътя стръмен
към връх все тъй недостижим.
Изгубени във лес все тъмен,
невиждащи човек любим.
© Хари Спасов All rights reserved.
