Изгубени
Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми
със поглед лош в земята.
За разговори няма теми
уж тук, а сякаш на луната.
Със теб в живота океан,
две лодки без гребец, весла.
Два бръмбара в човешка длан,
очакващи със страх смъртта.
Изгубени във мрачни дебри
забравили една мечта.
Родена плахо през септември,
проходила сама в снега.
Изгубени по пътя стръмен
към връх все тъй недостижим.
Изгубени във лес все тъмен,
невиждащи човек любим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
