18 sept 2018, 16:49

Изход

717 7 16

И в края на началото

ще се повтаря окончателно

раздялата на цялото:

защото пътят е многострадален.

 

Къде ни води Моисея?

Тук пътищата са различни.

Псалмите които пеем,

не ни научиха да се обичаме.

 

В пустинята миражи много.

И премаляваме след всяка стъпка.

Сенките ни следват строго

към нощта на бездиханна тръпка.

 

Но няма никога да няма,

щом вярата в душите носим!

Надеждата ни е голяма

под небе от безброй въпроси...

 

Къде ни води Моисея?

Защото преходът е безконечен.

Утрото скоро ще изгрее.

И тази нощ назад остава вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колкото е по-трудно и изглежда невъзможно, толкова повече осъзнаваме че има изход, само трябва да минем по пътя на изпитанията.
    Благодаря за коментара, Елка!
  • Дали не навлизаме още по-дълбоко в тунела? Дано пък наистина да изгрее утрото! Поздравления за оптимизма накрая!
  • Благодаря, Албена!Приеми моите приятелски поздрави! И пожелания за творчески търсения!
  • Силен философски замисъл...Поздравявам те, Стойчо!
  • Нима е било така?!
    Съмнявам се.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....