Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19255
18.09.2018 г., 16:49 ч.

Изход 

  Поезия » Философска
532 7 16

И в края на началото

ще се повтаря окончателно

раздялата на цялото:

защото пътят е многострадален.

 

Къде ни води Моисея?

Тук пътищата са различни.

Псалмите които пеем,

не ни научиха да се обичаме.

 

В пустинята миражи много.

И премаляваме след всяка стъпка.

Сенките ни следват строго

към нощта на бездиханна тръпка.

 

Но няма никога да няма,

щом вярата в душите носим!

Надеждата ни е голяма

под небе от безброй въпроси...

 

Къде ни води Моисея?

Защото преходът е безконечен.

Утрото скоро ще изгрее.

И тази нощ назад остава вече.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колкото е по-трудно и изглежда невъзможно, толкова повече осъзнаваме че има изход, само трябва да минем по пътя на изпитанията.
    Благодаря за коментара, Елка!
  • Дали не навлизаме още по-дълбоко в тунела? Дано пък наистина да изгрее утрото! Поздравления за оптимизма накрая!
  • Благодаря, Албена!Приеми моите приятелски поздрави! И пожелания за творчески търсения!
  • Силен философски замисъл...Поздравявам те, Стойчо!
  • Нима е било така?!
    Съмнявам се.
  • Моисей водеше слепите, а те не можаха да прогледнат. Зрящите знаят пътя и броят изгревите, слепите броят нощите(безконечни)
  • Но нали и Моисей четиридесет години години е водил юдеите в търсене на Обетованата земя...
    Благодаря за коментара, Маргарита
  • Поздрав, Стойчо! Много точна метафора! Мисля си обаче, че нашият Моисей не е Моисей и сам не знае къде ни води. Май ни върти в кръг, докато измре робското поколение.
  • Благодаря,Катя!
  • "Надеждата ни е голяма
    под небе от безброй въпроси..."
    Поздравления за стиха ти, Стойчо!
  • Благодаря за пожеланието, Василка!
    Амин!
  • Дано, колкото по-бързо, толкова по-добре!
  • Благодаря за коментара, Младен! Дълго ще вървим, щом искаме да излезем от пустинния лабиринт на робството в душите ни.
  • Наистина многопластов стих, който силно импонира с философското си проникновение. Поздравление, Стойчо! Ще ми се да вярвам, че всеки от нас може да се превърне в Мойсей на себе си и така да стигне обетованата земя Ханаан, просто като се самоследва неотклонно.

    П.П. Благодаря ти, че удостои с внимание есето ми за безкрайността.
  • Благодаря за коментара и проникновението,Елица!
  • "Защото преходът е безконечен."
    Многопластов стих – актуален и за днешната обществено-политическа сиуация в България...
Предложения
: ??:??