Изход
И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея?
Тук пътищата са различни.
Псалмите които пеем,
не ни научиха да се обичаме.
В пустинята миражи много.
И премаляваме след всяка стъпка.
Сенките ни следват строго
към нощта на бездиханна тръпка.
Но няма никога да няма,
щом вярата в душите носим!
Надеждата ни е голяма
под небе от безброй въпроси...
Къде ни води Моисея?
Защото преходът е безконечен.
Утрото скоро ще изгрее.
И тази нощ назад остава вече.
© Стойчо Станев All rights reserved.
