18 сент. 2018 г., 16:49

Изход

720 7 16

И в края на началото

ще се повтаря окончателно

раздялата на цялото:

защото пътят е многострадален.

 

Къде ни води Моисея?

Тук пътищата са различни.

Псалмите които пеем,

не ни научиха да се обичаме.

 

В пустинята миражи много.

И премаляваме след всяка стъпка.

Сенките ни следват строго

към нощта на бездиханна тръпка.

 

Но няма никога да няма,

щом вярата в душите носим!

Надеждата ни е голяма

под небе от безброй въпроси...

 

Къде ни води Моисея?

Защото преходът е безконечен.

Утрото скоро ще изгрее.

И тази нощ назад остава вече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото е по-трудно и изглежда невъзможно, толкова повече осъзнаваме че има изход, само трябва да минем по пътя на изпитанията.
    Благодаря за коментара, Елка!
  • Дали не навлизаме още по-дълбоко в тунела? Дано пък наистина да изгрее утрото! Поздравления за оптимизма накрая!
  • Благодаря, Албена!Приеми моите приятелски поздрави! И пожелания за творчески търсения!
  • Силен философски замисъл...Поздравявам те, Стойчо!
  • Нима е било така?!
    Съмнявам се.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...