rumbic (Руми)
329 4585
17 may 2017, 18:25  

Изоставен 

  Poesía
624 4 17

Към склона слънцето препусна,

смали се и изчезна от града!

Като отсечена – нощта се спусна

за да прикрие теготите на света!

 

Едно самотно куче в мрака,

объркано – на гарата стои!

Измъчено, застанало до влака,

във хората се вглежда и скимти!

 

Веднъж, добре облечена особа,

учудено кутрето приближи!

" Да! Бих те взел, но нямаш си порода!"

Обърна се и бързо продължи!

 

Наистина си нямаше порода,

но гледаше с прекрасни две очи,

изпълнени със обич и... тревога,

обречени на самота през свойте дни!

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Димо, благодаря ти!
  • Вече ми е по-спокойно, след като знам, че има хора като теб, Велин!
  • Много емоционално. Тъжно, но емоционално. Сега ще го гушна и ще го нахраня
  • Хари, благодаря ти!
  • Обич и преданост,неприсъщи за човека!!!Много хубаво,Руми!!!
  • Жанет...
    Веси, в очите на едно куче съм успявала да видя толкова много обич и разбиране, нещото, което често не виждам в хората... !
    Благодаря ви, момичета!
  • Много ми хареса, Руми! Днес прочетох един пост във фейса, който няка си ми се свърза с усещането от твоя стих и затова ще го споделя: "Гледаш го - Куче. Мърляво, проскубано, а в очите - Човек! ... Гледаш го - Човек. Наконтен, облечен, а в душата - Помияр!"
  • Харесах!
  • Стойчо, абсолютно си прав! Благодаря ти, че сподели!
    Роби, съвсем правилно си разчел посланието! Благодаря ти!
    Виолета, и аз често си задавам подобни въпроси, но е факт! Благодаря!
    Васе, наистина е жалко това, което се случва! Благодаря ти!
    Иржи, радвам се да те видя при мен! Благодаря ти за изказаното мнение! Винаги си добре дошла!
    Силве, благодаря ти, че не ме подмина и този път!
    Пепи, сърдечен поздрав и от мен!
    Младене, всички си имаме своите греховни моменти в едно, или друго отношение, важно е да ги осъзнаваме! Благодаря ти, че сподели!
    Поздрав и благодарност към всички вас, приятели!
  • Много силно стихотворение, Руми. Уви, много често, по ред причини, отказваме да проявим милосърдие към една такава невинна животинка. Самият аз съм греховен в това отношение и затова усетих съвсем лично творбата ти. Поздравление!
  • Мъчно ми стана! Хора, с подобна избирателност или отношение, са жалки и бедни души!..... Поздрави, Руми!
  • И аз мисля като Ирина, но да се надяваме че доброто се размножава по- бързо от злото и светът става все по- добър.Това го казва един непоправим оптимист, даже малко идеалист. Поздравления за стихотворението!
  • Нали същото е и при хората Руми...Одобряват ги по потекло,по дрехи,а после ако имат възможност да видят и вътрешни качества-чак тогава ги приемат...Тъкмо мисля да ти се обадя довечера.Може ли?
  • Най-верният приятел на човека често е изоставян на произвола на съдбата. Безсърдечните хора просто решават съдбите им за минута. Поздрави!
  • Много ме натъжи. Някои хора, не знам изобщо, защо си взимат любимци, когато не се грижат за тях и ги изоставят. А те са толкова обичливи и верни.
    Поздрави Руми.
  • За животните - с любов!...Така разчитам идеята ти, Руми, реализирана в твоя стих!... Приеми моите искрени поздравления!...
  • Безсърдечието отличава хората от животните.Руми,животните убиват, за да се нахранят,а някои хора за удоволствие.Успех!
Propuestas
: ??:??