Изоставен
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака,
объркано – на гарата стои!
Измъчено, застанало до влака,
във хората се вглежда и скимти!
Веднъж, добре облечена особа,
учудено кутрето приближи!
" Да! Бих те взел, но нямаш си порода!"
Обърна се и бързо продължи!
Наистина си нямаше порода,
но гледаше с прекрасни две очи,
изпълнени със обич и... тревога,
обречени на самота през свойте дни!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
