17.05.2017 г., 18:25 ч.  

Изоставен 

  Поезия
676 4 17
Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака,
объркано – на гарата стои!
Измъчено, застанало до влака,
във хората се вглежда и скимти!
Веднъж, добре облечена особа,
учудено кутрето приближи!
" Да! Бих те взел, но нямаш си порода!"
Обърна се и бързо продължи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Предложения
: ??:??