17 abr 2009, 23:30

Изповед

1.3K 0 17

 

Изповед

 

 

Ето - идва време златно -

слънцето показва нос.

Трябва бързо да отгатна

всеки зов или въпрос.


И жените с миниджупи

тръгват пак на лов за мъж.

Щом открия голо дупе,

ще го снимам по веднъж.


И от всяка щедра пазва

натежава плод до плод.

Който повече приказва,

няма да яде компот.


Даже въздухът се пръска

от покани за контакт:

с русата подхождаш дръзко,

към брюнетката със такт.


Някак бързо ме отнася

онзи всепоглъщащ зов,

но при тази празна маса

нямам сили за любов...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познаваш поезията ми, а може би вече познаваш и мен, Галина. Нищо няма да отричам, нито пък ще се хваля - ще те оставя да ме откриваш постепенно. Истинско щастие е да те зная, да надничам из стиховете ти...душата ти. Дано запазим хубавите чувства, които изпитваме един към друг. Прегръщам те. Ив
  • Хм, нали казват, че тяло и душа се хранели с любов? Тогава?!
  • Усетих лек злободневен тон. Трапезната криза все ще се промъкне и ще бръкне в щедростта на тялото и душата. Но ти се усмихваш.На кого му е до ядене, щом лудне пролет!И в този стил ми хареса!Поздрав!
  • Ха-ха:
    "...с русата подхождаш дръзко,
    към брюнетката със такт."
    А какво става, ако е на кичури, или с черни корени
    Хубав стих, имам чувството, че нищо не ти се опира, трябва да благодаря на г-н Николов, че те е навил за хумора. Имаме нужда и от усмивки тук

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...