17.04.2009 г., 23:30

Изповед

1.3K 0 17

 

Изповед

 

 

Ето - идва време златно -

слънцето показва нос.

Трябва бързо да отгатна

всеки зов или въпрос.


И жените с миниджупи

тръгват пак на лов за мъж.

Щом открия голо дупе,

ще го снимам по веднъж.


И от всяка щедра пазва

натежава плод до плод.

Който повече приказва,

няма да яде компот.


Даже въздухът се пръска

от покани за контакт:

с русата подхождаш дръзко,

към брюнетката със такт.


Някак бързо ме отнася

онзи всепоглъщащ зов,

но при тази празна маса

нямам сили за любов...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познаваш поезията ми, а може би вече познаваш и мен, Галина. Нищо няма да отричам, нито пък ще се хваля - ще те оставя да ме откриваш постепенно. Истинско щастие е да те зная, да надничам из стиховете ти...душата ти. Дано запазим хубавите чувства, които изпитваме един към друг. Прегръщам те. Ив
  • Хм, нали казват, че тяло и душа се хранели с любов? Тогава?!
  • Усетих лек злободневен тон. Трапезната криза все ще се промъкне и ще бръкне в щедростта на тялото и душата. Но ти се усмихваш.На кого му е до ядене, щом лудне пролет!И в този стил ми хареса!Поздрав!
  • Ха-ха:
    "...с русата подхождаш дръзко,
    към брюнетката със такт."
    А какво става, ако е на кичури, или с черни корени
    Хубав стих, имам чувството, че нищо не ти се опира, трябва да благодаря на г-н Николов, че те е навил за хумора. Имаме нужда и от усмивки тук

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...