17.04.2009 г., 23:30

Изповед

1.3K 0 17

 

Изповед

 

 

Ето - идва време златно -

слънцето показва нос.

Трябва бързо да отгатна

всеки зов или въпрос.


И жените с миниджупи

тръгват пак на лов за мъж.

Щом открия голо дупе,

ще го снимам по веднъж.


И от всяка щедра пазва

натежава плод до плод.

Който повече приказва,

няма да яде компот.


Даже въздухът се пръска

от покани за контакт:

с русата подхождаш дръзко,

към брюнетката със такт.


Някак бързо ме отнася

онзи всепоглъщащ зов,

но при тази празна маса

нямам сили за любов...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познаваш поезията ми, а може би вече познаваш и мен, Галина. Нищо няма да отричам, нито пък ще се хваля - ще те оставя да ме откриваш постепенно. Истинско щастие е да те зная, да надничам из стиховете ти...душата ти. Дано запазим хубавите чувства, които изпитваме един към друг. Прегръщам те. Ив
  • Хм, нали казват, че тяло и душа се хранели с любов? Тогава?!
  • Усетих лек злободневен тон. Трапезната криза все ще се промъкне и ще бръкне в щедростта на тялото и душата. Но ти се усмихваш.На кого му е до ядене, щом лудне пролет!И в този стил ми хареса!Поздрав!
  • Ха-ха:
    "...с русата подхождаш дръзко,
    към брюнетката със такт."
    А какво става, ако е на кичури, или с черни корени
    Хубав стих, имам чувството, че нищо не ти се опира, трябва да благодаря на г-н Николов, че те е навил за хумора. Имаме нужда и от усмивки тук

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...