Apr 17, 2009, 11:30 PM

Изповед

1.3K 0 17

 

Изповед

 

 

Ето - идва време златно -

слънцето показва нос.

Трябва бързо да отгатна

всеки зов или въпрос.


И жените с миниджупи

тръгват пак на лов за мъж.

Щом открия голо дупе,

ще го снимам по веднъж.


И от всяка щедра пазва

натежава плод до плод.

Който повече приказва,

няма да яде компот.


Даже въздухът се пръска

от покани за контакт:

с русата подхождаш дръзко,

към брюнетката със такт.


Някак бързо ме отнася

онзи всепоглъщащ зов,

но при тази празна маса

нямам сили за любов...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познаваш поезията ми, а може би вече познаваш и мен, Галина. Нищо няма да отричам, нито пък ще се хваля - ще те оставя да ме откриваш постепенно. Истинско щастие е да те зная, да надничам из стиховете ти...душата ти. Дано запазим хубавите чувства, които изпитваме един към друг. Прегръщам те. Ив
  • Хм, нали казват, че тяло и душа се хранели с любов? Тогава?!
  • Усетих лек злободневен тон. Трапезната криза все ще се промъкне и ще бръкне в щедростта на тялото и душата. Но ти се усмихваш.На кого му е до ядене, щом лудне пролет!И в този стил ми хареса!Поздрав!
  • Ха-ха:
    "...с русата подхождаш дръзко,
    към брюнетката със такт."
    А какво става, ако е на кичури, или с черни корени
    Хубав стих, имам чувството, че нищо не ти се опира, трябва да благодаря на г-н Николов, че те е навил за хумора. Имаме нужда и от усмивки тук

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...