25 mar 2023, 14:28

Изповед

503 3 15

Ръцете Ти потърсих. Благослов

от Теб поисках, Боже, да получа.

Животът ме захвърли в тъмен ров

и само ти от дъното ме чуваше.

 

Прекършените мои рамена

издаваха – мечтите не достигнах.

Но вярвах, че икона на стена,

след земетръса, къща пак ще вдигне.

 

Молитвено под купола на храм

заставах, в свещ превърнала сърцето.

И обещах, че обич ще Ти дам.

Открил ме беше сам Ти там, където

 

очакват Теб човешките чеда

с прободени ръце да ги прегърнеш.

Спасителю, пастирските стада

към вярата се моля да завърнеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, че намираш това, което ти е нужно на моята страничка, Злате! Радвам се винаги на посещенията и коментарите ти! Лека нощ, скъпа! ❤️
  • Миличка, рядко влизам, напоследък трудно си набавям време. Имам нужда, тук храня душата си! Прегръдки!
  • Злати, отново ти отговарям със закъснение, а ти имаш право вече и да ми се разсърдиш, но те моля да не го правиш, миличка! Слънчев поздрав с благодарност от мен, скъпа!👩‍❤️‍👩
  • "Спасителю, пастирските стада
    към вярата се моля да завърнеш!"

    Амин!
  • Много ми харесва, Мария! Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...