25.03.2023 г., 14:28

Изповед

500 3 15

Ръцете Ти потърсих. Благослов

от Теб поисках, Боже, да получа.

Животът ме захвърли в тъмен ров

и само ти от дъното ме чуваше.

 

Прекършените мои рамена

издаваха – мечтите не достигнах.

Но вярвах, че икона на стена,

след земетръса, къща пак ще вдигне.

 

Молитвено под купола на храм

заставах, в свещ превърнала сърцето.

И обещах, че обич ще Ти дам.

Открил ме беше сам Ти там, където

 

очакват Теб човешките чеда

с прободени ръце да ги прегърнеш.

Спасителю, пастирските стада

към вярата се моля да завърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, че намираш това, което ти е нужно на моята страничка, Злате! Радвам се винаги на посещенията и коментарите ти! Лека нощ, скъпа! ❤️
  • Миличка, рядко влизам, напоследък трудно си набавям време. Имам нужда, тук храня душата си! Прегръдки!
  • Злати, отново ти отговарям със закъснение, а ти имаш право вече и да ми се разсърдиш, но те моля да не го правиш, миличка! Слънчев поздрав с благодарност от мен, скъпа!👩‍❤️‍👩
  • "Спасителю, пастирските стада
    към вярата се моля да завърнеш!"

    Амин!
  • Много ми харесва, Мария! Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....