Изправена
Поредна тъга отминава,
като влак от опразнен перон.
И след нея ни помен остава,
нито знаеш как се по име зовеш.
И наново сядаш да пишеш
твойто бъдеще как да тече...
Черно-бели са мъртвите спомени.
Цветовете се размиха във времето.
Отеква още смехът ти у мене,
но срещу слънцето премигвам безизразно.
С надежда отварям вратата,
на забравата път да направя.
И поглеждам право в очите тъгата:
"Не! Няма да търся разплата!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados
