Поредна тъга отминава,
като влак от опразнен перон.
И след нея ни помен остава,
нито знаеш как се по име зовеш.
И наново сядаш да пишеш
твойто бъдеще как да тече...
Черно-бели са мъртвите спомени.
Цветовете се размиха във времето.
Отеква още смехът ти у мене,
но срещу слънцето премигвам безизразно.
С надежда отварям вратата,
на забравата път да направя.
И поглеждам право в очите тъгата:
"Не! Няма да търся разплата!"
© Пепи Оджакова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
