pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
12 февр. 2008 г., 14:25

Изправена 

  Поэзия
508 0 7

Поредна тъга отминава,

като влак от опразнен перон.

И след нея ни помен остава,

нито знаеш как се по име зовеш.

И наново сядаш да пишеш

твойто бъдеще как да тече...

Черно-бели са мъртвите спомени.

Цветовете се размиха във времето.

Отеква още смехът ти у мене,

но срещу слънцето премигвам безизразно.

С надежда отварям вратата,

на забравата път да направя.

И поглеждам право в очите тъгата:

"Не! Няма да търся разплата!"

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В прошката е силата и изцелението. Точно - не търси разплата!
  • Пепино ...
    въобще се радвам, че се завърна ... остроумничке
    гледай право в очите ...
    другите ще сведат поглед
  • ...И поглеждам право в очите тъгата...
    така трябва, мила Пепи и отминавай нататък...
    Радвам се, че си тук с този прекрасен стих.
    с обич за теб.
  • добре дошла отново Пепи!!!
    остави лошото зад себе си...
    започни на чисто!!!
    тъгата нека е вече затворена страница за тебе!!!
    поздрави от вълчо!!!
  • Много ми хареса!Тъжен,но хубав стих!Поздрав от мен!
  • Много е хубаво!!! Липсваше, Пепи!!!
  • Поредна тъга отминава,

    като влак от опразнен перон.

    Хубав стих!
    Радвам се, че се върна!
Предложения
: ??:??