Изправена
Поредна тъга отминава,
като влак от опразнен перон.
И след нея ни помен остава,
нито знаеш как се по име зовеш.
И наново сядаш да пишеш
твойто бъдеще как да тече...
Черно-бели са мъртвите спомени.
Цветовете се размиха във времето.
Отеква още смехът ти у мене,
но срещу слънцето премигвам безизразно.
С надежда отварям вратата,
на забравата път да направя.
И поглеждам право в очите тъгата:
"Не! Няма да търся разплата!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
