3 jun 2014, 11:17

Изпуснати еквиваленти на любов

995 0 1

Изпуснатият влак не ще се върне -

не се качи във него точно преди пет лета...

Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -

забрави да порови по-навътре в пепелта.

 

И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка,

пeронът стърже безтегловно тежки небеса

и всеки поглед в миналото бавно те убива,

отронен и изсъхващ като есенни листа.

 

Отпускам уморени клепки, облепени с дъжд,

нечакана и чакаща във нищото на тази гара...

От пет лета тук идвам да посрещна онзи мъж

и слънцето пет пъти веч‘ очите ми изгаря.

 

Животът ми се храни със откраднати минути

и сухата ми кожа жадно пие невъзможни ласки.

Но вместо твоята ръка, държа спасение барутно,

сърцето ми цигарени въздишки пак изтласква.

 

И как да се науча да обичам истински отново?

Човек се учи да говори и върви веднъж в живота!

Отказвам да се вричам във неистинна любов лъжовна!

Щом няма да си моето спасение, ще бъдеш моята Голгота!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...