Jun 3, 2014, 11:17 AM

Изпуснати еквиваленти на любов

  Poetry » Love
998 0 1

Изпуснатият влак не ще се върне -

не се качи във него точно преди пет лета...

Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -

забрави да порови по-навътре в пепелта.

 

И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка,

пeронът стърже безтегловно тежки небеса

и всеки поглед в миналото бавно те убива,

отронен и изсъхващ като есенни листа.

 

Отпускам уморени клепки, облепени с дъжд,

нечакана и чакаща във нищото на тази гара...

От пет лета тук идвам да посрещна онзи мъж

и слънцето пет пъти веч‘ очите ми изгаря.

 

Животът ми се храни със откраднати минути

и сухата ми кожа жадно пие невъзможни ласки.

Но вместо твоята ръка, държа спасение барутно,

сърцето ми цигарени въздишки пак изтласква.

 

И как да се науча да обичам истински отново?

Човек се учи да говори и върви веднъж в живота!

Отказвам да се вричам във неистинна любов лъжовна!

Щом няма да си моето спасение, ще бъдеш моята Голгота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...