Jun 3, 2014, 11:17 AM

Изпуснати еквиваленти на любов

  Poetry » Love
1K 0 1

Изпуснатият влак не ще се върне -

не се качи във него точно преди пет лета...

Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -

забрави да порови по-навътре в пепелта.

 

И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка,

пeронът стърже безтегловно тежки небеса

и всеки поглед в миналото бавно те убива,

отронен и изсъхващ като есенни листа.

 

Отпускам уморени клепки, облепени с дъжд,

нечакана и чакаща във нищото на тази гара...

От пет лета тук идвам да посрещна онзи мъж

и слънцето пет пъти веч‘ очите ми изгаря.

 

Животът ми се храни със откраднати минути

и сухата ми кожа жадно пие невъзможни ласки.

Но вместо твоята ръка, държа спасение барутно,

сърцето ми цигарени въздишки пак изтласква.

 

И как да се науча да обичам истински отново?

Човек се учи да говори и върви веднъж в живота!

Отказвам да се вричам във неистинна любов лъжовна!

Щом няма да си моето спасение, ще бъдеш моята Голгота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...