22 jun 2022, 20:49  

Изрезка с крива ножица 

  Poesía » De amor
184 2 3

 

ИЗРЕЗКА С КРИВА НОЖИЦА
 

Ухание на печен кестен
захлупи уличката зад пазара.
Не помня прежната си есен –

така ли с мене разговаря?

 

Площади, улици и  къщи

изтляваха като свещици

и смеси се пороят смръщен

ведно със ветрове и птици.


Душата ми без бряг се скита,

(Аз често цветове сънувам!)
Жужат като пчели звездите

но с времето не се търгува.

 

И трудно е да го излъжеш

или посоката да сбъркаш.

Табелата на моста стърже

досадна като гладен стършел.

 

И осъзнавам, че те няма.

След себе си какво остави?

усещането, че си мамил.

И много лесно си забравил.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкош!
  • Много неща в живота ни, Тони, са извън нашите възможности за влияние и можем само безсилни да ги констатираме
  • Осъзнаването, "че те няма" така наситено се преплита с природата и с ежедневния ритъм, че оставя у мен едно особено усещане... Поздравления, Валя!
Propuestas
: ??:??