Изрезка с крива ножица
ИЗРЕЗКА С КРИВА НОЖИЦА
Ухание на печен кестен
захлупи уличката зад пазара.
Не помня прежната си есен –
така ли с мене разговаря?
Площади, улици и къщи
изтляваха като свещици
и смеси се пороят смръщен
ведно със ветрове и птици.
Душата ми без бряг се скита,
(Аз често цветове сънувам!)
Жужат като пчели звездите –
но с времето не се търгува.
И трудно е да го излъжеш
или посоката да сбъркаш.
Табелата на моста стърже –
досадна като гладен стършел.
И осъзнавам, че те няма.
След себе си – какво остави? –
усещането, че си мамил.
И много лесно си забравил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
