24 ene 2017, 16:25

Желаех

1.4K 0 0

 

Желая да те разбера,

но ти остана там,

където свободата твоя е;

(където своя дом откри)

Но тишината моя е...!

 

И в Нея пиша

за две загубени сърца,

скитащи сами из пътя:

(сами, изгубени, без светлина попътна)

във замряла тишина,

в която пиша...

 

Обичах те, но тогава не разбрах

играта, която знаем като шах.

Матира ме и аз избрах

да замълча и да живея в страх!

 

Желаех,

но ти се промени.

Обичах,

но ти ме промени...

 

О, Живот, мен ме отвори!

И мен ме затвори...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кейтлин А. Todos los derechos reservados

Още едно обикновено стихотворение,

написано с надеждата някого да вдъхнови!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...