24 янв. 2017 г., 16:25

Желаех

1.4K 0 0

 

Желая да те разбера,

но ти остана там,

където свободата твоя е;

(където своя дом откри)

Но тишината моя е...!

 

И в Нея пиша

за две загубени сърца,

скитащи сами из пътя:

(сами, изгубени, без светлина попътна)

във замряла тишина,

в която пиша...

 

Обичах те, но тогава не разбрах

играта, която знаем като шах.

Матира ме и аз избрах

да замълча и да живея в страх!

 

Желаех,

но ти се промени.

Обичах,

но ти ме промени...

 

О, Живот, мен ме отвори!

И мен ме затвори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кейтлин А. Все права защищены

Още едно обикновено стихотворение,

написано с надеждата някого да вдъхнови!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...