24.01.2017 г., 16:25

Желаех

1.4K 0 0

 

Желая да те разбера,

но ти остана там,

където свободата твоя е;

(където своя дом откри)

Но тишината моя е...!

 

И в Нея пиша

за две загубени сърца,

скитащи сами из пътя:

(сами, изгубени, без светлина попътна)

във замряла тишина,

в която пиша...

 

Обичах те, но тогава не разбрах

играта, която знаем като шах.

Матира ме и аз избрах

да замълча и да живея в страх!

 

Желаех,

но ти се промени.

Обичах,

но ти ме промени...

 

О, Живот, мен ме отвори!

И мен ме затвори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кейтлин А. Всички права запазени

Още едно обикновено стихотворение,

написано с надеждата някого да вдъхнови!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...