Желая да те разбера,
но ти остана там,
където свободата твоя е;
(където своя дом откри)
Но тишината моя е...!
И в Нея пиша
за две загубени сърца,
скитащи сами из пътя:
(сами, изгубени, без светлина попътна)
във замряла тишина,
в която пиша...
Обичах те, но тогава не разбрах ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Още едно обикновено стихотворение,
написано с надеждата някого да вдъхнови!