Желая да те разбера,

но ти остана там,

където свободата твоя е;

(където своя дом откри)

Но тишината моя е...!

И в Нея пиша

за две загубени сърца,

скитащи сами из пътя:

(сами, изгубени, без светлина попътна)

във замряла тишина,

в която пиша...

Обичах те, но тогава не разбрах

играта, която знаем като шах.

Матира ме и аз избрах

да замълча и да живея в страх!

Желаех,

но ти се промени.

Обичах,

но ти ме промени...

О, Живот, мен ме отвори!

И мен ме затвори...