ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ
Балконът ù – същински кораб,
готов при вятър да отплава
сред шумните вълни от хора, –
една течаща пъстра лава.
Надигаше се тя на пръсти
за миг откриваше бедрата,
а пък ръцете ù чевръсти
умело връзваха платната.
Навеждаше се за прането,
а в пазвата ù белоснежна
целуваха се две кълбета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse