Жената, която простираше
ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ
Балконът ù – същински кораб,
готов при вятър да отплава
сред шумните вълни от хора, –
една течаща пъстра лава.
Надигаше се тя на пръсти
за миг откриваше бедрата,
а пък ръцете ù чевръсти
умело връзваха платната.
Навеждаше се за прането,
а в пазвата ù белоснежна
целуваха се две кълбета
в задъхано припряна нежност.
Щастлив ще да е капитанът
на платнохода с тази фея.
У мене само ще останат
въздишки споменни по нея…
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Харесах!