5.10.2016 г., 22:01

Жената, която простираше

1.3K 1 15

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ

 

Балконът ù – същински кораб,

готов при вятър да отплава

сред шумните вълни от хора, –

една течаща пъстра лава.

 

Надигаше се тя на пръсти

за миг откриваше бедрата,

а пък ръцете ù чевръсти

умело връзваха платната.

 

Навеждаше се за прането,

а в пазвата ù белоснежна

целуваха се две кълбета

в задъхано припряна нежност.

 

Щастлив ще да е капитанът

на платнохода  с тази фея.

У мене само ще останат

въздишки споменни по нея…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ама нека, които не познават твоята поезия, прочетат и другия ти сайт тук - ти явно си забравил паролата и името! Няма да съжаляват приятелите - поезията е наистина качествена.
  • Ванилине, стари приятелю, браво! Видях го случайно и ме накара спонтанно са вляза! Ето, това е! И приятелите в сайта са го забелязали!
  • Прекрасна еротика...
  • Харесах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...