5.10.2016 г., 22:01 ч.

Жената, която простираше 

  Поезия » Еротична
971 1 15

ЖЕНАТА, КОЯТО ПРОСТИРАШЕ

 

Балконът ù – същински кораб,

готов при вятър да отплава

сред шумните вълни от хора, –

една течаща пъстра лава.

 

Надигаше се тя на пръсти

за миг откриваше бедрата,

а пък ръцете ù чевръсти

умело връзваха платната.

 

Навеждаше се за прането,

а в пазвата ù белоснежна

целуваха се две кълбета

в задъхано припряна нежност.

 

Щастлив ще да е капитанът

на платнохода  с тази фея.

У мене само ще останат

въздишки споменни по нея…

 

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??