29 ene 2012, 17:02

Жестоки

  Poesía
1.4K 0 4

Какво им струва да се правят на всесилни -

и божествата имат своите съмнения...

Те не без уговорки и отплата са отпили

от живите води на сатанинските владения.


Властта  над множеството от невежите е сила,

която често сигурно им натежава.

Но не без уговорки и отплата е отпила

душата им от огъня на сатанинската жарава.


Какво ли биха сторили, когато след столетия,

ужасно уморени да раздават правосъдие,

случайно ги достигне слух, че междуредие

във чужда Библия е тяхното безсмъртие.


Как тягостно се биха гърчили безсилни,

че нямат право на катарзис след страдание,

че болките на тленните тела са всъщност сила,

която никой извор сатанински не продава.


Сломени божества твориш, всесилни Космосе,

защото сам не можеш да владееш над смъртта.

Когато си отпивал за безкрая на живота си,

с кого се уговори и плати му за властта?


Когато няма болка, що за щастие животът е

и що за път е, щом не води към смъртта...

Най-здравите, са казали, са най-жестоки...

Какви ли са безсмъртните ни божества?



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Прочетох няколко пъти! Всяка дума се забиваше в мен с такава сила, че усетих болката! Благодаря ти! Аплодисменти!
  • Дори не мога, да цитирам, защото всяка дума в стиха ти е сила с която ковеш, но мога да ти благодаря!
    В годината един два пъти оценявам, защото мисля, че нямам право на това, но сега с удоволствие от мен 6!
  • думи-чукове. благодаря, Кате!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...