Jan 29, 2012, 5:02 PM

Жестоки

  Poetry
1.4K 0 4

Какво им струва да се правят на всесилни -

и божествата имат своите съмнения...

Те не без уговорки и отплата са отпили

от живите води на сатанинските владения.


Властта  над множеството от невежите е сила,

която често сигурно им натежава.

Но не без уговорки и отплата е отпила

душата им от огъня на сатанинската жарава.


Какво ли биха сторили, когато след столетия,

ужасно уморени да раздават правосъдие,

случайно ги достигне слух, че междуредие

във чужда Библия е тяхното безсмъртие.


Как тягостно се биха гърчили безсилни,

че нямат право на катарзис след страдание,

че болките на тленните тела са всъщност сила,

която никой извор сатанински не продава.


Сломени божества твориш, всесилни Космосе,

защото сам не можеш да владееш над смъртта.

Когато си отпивал за безкрая на живота си,

с кого се уговори и плати му за властта?


Когато няма болка, що за щастие животът е

и що за път е, щом не води към смъртта...

Най-здравите, са казали, са най-жестоки...

Какви ли са безсмъртните ни божества?



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Прочетох няколко пъти! Всяка дума се забиваше в мен с такава сила, че усетих болката! Благодаря ти! Аплодисменти!
  • Дори не мога, да цитирам, защото всяка дума в стиха ти е сила с която ковеш, но мога да ти благодаря!
    В годината един два пъти оценявам, защото мисля, че нямам право на това, но сега с удоволствие от мен 6!
  • думи-чукове. благодаря, Кате!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...