29.01.2012 г., 17:02

Жестоки

1.4K 0 4

Какво им струва да се правят на всесилни -

и божествата имат своите съмнения...

Те не без уговорки и отплата са отпили

от живите води на сатанинските владения.


Властта  над множеството от невежите е сила,

която често сигурно им натежава.

Но не без уговорки и отплата е отпила

душата им от огъня на сатанинската жарава.


Какво ли биха сторили, когато след столетия,

ужасно уморени да раздават правосъдие,

случайно ги достигне слух, че междуредие

във чужда Библия е тяхното безсмъртие.


Как тягостно се биха гърчили безсилни,

че нямат право на катарзис след страдание,

че болките на тленните тела са всъщност сила,

която никой извор сатанински не продава.


Сломени божества твориш, всесилни Космосе,

защото сам не можеш да владееш над смъртта.

Когато си отпивал за безкрая на живота си,

с кого се уговори и плати му за властта?


Когато няма болка, що за щастие животът е

и що за път е, щом не води към смъртта...

Най-здравите, са казали, са най-жестоки...

Какви ли са безсмъртните ни божества?



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Прочетох няколко пъти! Всяка дума се забиваше в мен с такава сила, че усетих болката! Благодаря ти! Аплодисменти!
  • Дори не мога, да цитирам, защото всяка дума в стиха ти е сила с която ковеш, но мога да ти благодаря!
    В годината един два пъти оценявам, защото мисля, че нямам право на това, но сега с удоволствие от мен 6!
  • думи-чукове. благодаря, Кате!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...