25 oct 2018, 9:14

Жестокост

Poesía

535 3 7

Преценяваше я,

оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си
Трансмутираше нощем
във виолетово.
И прощаваше.
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените му -
огнените,
нежните
и съвсем
обикновените.
И децата му неродени.
И прощаваше
понякога даже на себе си.
На тръгване
го целуна по челото.
Той я нарече жестока,
а тя плака.
Следващата И любов
бе същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми.

2018-10-26T08:03:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.

2018-10-25T18:53:50+03:00
LiaNik (И.К.)

И на мен ми харесва. Благодаря!

2018-10-25T15:49:24+03:00
RainaVakova

Страхотно пишеш!

2018-10-25T15:21:17+03:00
едимах

Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!

2018-10-25T15:09:12+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0