25 oct 2018, 9:14

Жестокост

  Poesía
532 3 7

Преценяваше я, 

оценяваше я, 
изпитваше я... 
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си 
Трансмутираше нощем 
във виолетово. 
И прощаваше. 
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените  му - 
огнените, 
           нежните
                    и съвсем 
                обикновените. 
И децата му неродени. 
И прощаваше 
понякога даже на себе си. 
На тръгване
го целуна по челото. 
Той я нарече жестока,
а тя плака. 
Следващата И любов 
бе същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми.
  • Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.
  • И на мен ми харесва. Благодаря!
  • Страхотно пишеш!
  • Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...