25 oct 2018, 9:14

Жестокост

Poesía

531 3 7

Преценяваше я,

оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си
Трансмутираше нощем
във виолетово.
И прощаваше.
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените му -
огнените,
нежните
и съвсем
обикновените.
И децата му неродени.
И прощаваше
понякога даже на себе си.
На тръгване
го целуна по челото.
Той я нарече жестока,
а тя плака.
Следващата И любов
бе същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми.

2018-10-26T08:03:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.

2018-10-25T18:53:50+03:00
LiaNik (И.К.)

И на мен ми харесва. Благодаря!

2018-10-25T15:49:24+03:00
RainaVakova

Страхотно пишеш!

2018-10-25T15:21:17+03:00
едимах

Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!

2018-10-25T15:09:12+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0