25 oct 2018, 9:14

Жестокост

Poesía

529 3 7

Преценяваше я,

оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си
Трансмутираше нощем
във виолетово.
И прощаваше.
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените му -
огнените,
нежните
и съвсем
обикновените.
И децата му неродени.
И прощаваше
понякога даже на себе си.
На тръгване
го целуна по челото.
Той я нарече жестока,
а тя плака.
Следващата И любов
бе същата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми.

2018-10-26T08:03:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.

2018-10-25T18:53:50+03:00
LiaNik (И.К.)

И на мен ми харесва. Благодаря!

2018-10-25T15:49:24+03:00
RainaVakova

Страхотно пишеш!

2018-10-25T15:21:17+03:00
едимах

Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!

2018-10-25T15:09:12+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0