goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
25.10.2018 г., 9:14 ч.

Жестокост 

  Поезия
363 3 7

Преценяваше я, 

оценяваше я, 
изпитваше я... 
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си 
Трансмутираше нощем 
във виолетово. 
И прощаваше. 
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените  му - 
огнените, 
           нежните
                    и съвсем 
                обикновените. 
И децата му неродени. 
И прощаваше 
понякога даже на себе си. 
На тръгване
го целуна по челото. 
Той я нарече жестока,
а тя плака. 
Следващата И любов 
бе същата.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми.
  • Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.
  • И на мен ми харесва. Благодаря!
  • Страхотно пишеш!
  • Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!
  • Вечният кръговрат...До болка красиво, истинно и много, много силно!
  • Това е грешен избор. Веднъж сгрешила, после пак... Човек трябва да се учи от грешките си. Не е ли така?
Предложения
: ??:??